Трагедията с Папарели...
28 октомври 1979г., Рома – Лацио, дерби, което в последните си издания беше регистрирало тревожни сигнали за високо напрежение м/у противниковите фронтове [...] Противниковите групи се сблъскаха минавайки през трибуна Тевере, а органите на реда се опитаха да успокоят най-горещите точки и когато изглеждаше че всичко е наред...започна драмата!
От Sud се появи черна димна следа,започваща някъде от трансперанта на Клуб Сомалия, срещу Curva Nord, но променената от вятъра траектория я хлъзна покрай таблото. Последва още един изстрел. С различна парабола. Стана същото. Накрая трети изстрел, пак сигнална ракета. Този път с разпростряна траектория, без парабола. Маршрута й беше от 150/160 метра във въздуха...
„Видях ракетата да идва от Sud, с черен пушек, летеше с голяма скорост, но вярвах че ще отиде нависоко като другите. Но изведнъж дойде към нас. Инстиктивно се отдалечих и в този миг лицето ми беше изпръскано с кръв”, разказва един ужасèн свидетел на жестоката неделя, когато една ракета се забива точно в главата на фен от Curva Nord. „Онзи човек имаше сандвич в ръцете си и го ядеше, после жена му започна да крещи, а той, почервенял от кръвта, започна да се търкаля докато всички бягаха” Първите, които дойдоха на помощ бяха лекарите: „Ракетата беше влязла в дясното око на човека. Едно момче извади половината ракета. Представете си само, че от главата му продължаваше да излиза пушек, чудовищна сцена.” Зелените пейки бяха изцапани в червено, бяха целите в кръв. За един миг се чуваха само сърцераздирателните викове на една объркана жена: „ Не, не умирай,не можеш да умреш, имаме 2 деца!”, беше жената на човека. „Веднага изтичах във високата част на сектора, където хората буйно се движеха, отидох срещу онзи човек, видях ракетата в окото му и я махнах, с надежда да го спася: беше се забила точно в главата. Никога няма да забравя какъв цвят беше станала ризата ми. Абсурден спектакъл, сърцераздирателен...не може да се умре така!”.
Чу се пронизващ писък на сирена. Откараха го в “Santo Spirito”. Една безмислена битка с времето.. писменото заключение в регистъра на болницата казваше: човекът, пристигнал от стадиона беше регистриран с номер 6220, действие на студените бюрократи, което да установи смъртта пред закона. Часът е 13.45 когато първата редица по стълбището на Nord , над вход 57 в ъгъла до пътеката, е охранявана от 4-ма карабинери с щитове и пушки, с намерението да предпазят хората останали на мястото, където се беше спряла смъртта. Онзи човек се казваше Винченцо Папарели, 33 год., механик по професия, живеещ в Mazzalupo, близо до Casalotti. Беше дошъл на стадиона в компанията на съпругата си Уанда, но една сигнална ракета за плавателен съд му строши живота[…]
Головете на Zucchini и Pruzzo минаха незабелязани, въпреки че Sud продължи упорито със своите „Рома,Рома” , докато Nord беше настървена и когато, по ирония на съдбата, една топка долетя в Curva, беше върната на терена разкъсана от острието на един нож. След последния съдийски сигнал насилието се стече по улиците на града […]
„Имаше много хора, които искаха да разберат кой е изчезнал на гърба на Папарели - пише “Corriere dello sport”, цитирайки свидетелските показания на присъстващите в Sud фенове - наистина бяха много. На няколко метра имаше даже и патрул с много гривни за разпознаване разположени по рамената , но никой не казваше нищо, даже всички ги аплодираха и всички бяха видели онази ракета да свършва измежду хората в Nord. Някой крещеше на Лациалите „УМРЕТЕ”, докато другите издигаха картонени ковчези, но после, когато се разбра че беше загинал човек, всички започнаха да викат на онова момче „УБИЕЦ , УБИЕЦ” и той избяга плачейки.”
Текстът е взет от книгата: Nobilta Ultras
Превод: |Ina| - in4eto_lsfc
